Червенобуза костенурка

“Няма значение с каква скорост се движиш, важното да пристигнеш там, накъдето си се запътил.”

За да отглеждате червенобуза костенурка като домашен любимец трябва да и осигурите усровия на живот, които да наподобяват естествената среда на живот.

Размерът на аквариума зависи от възрастта на костенурката, но при всички случаи тя трябва да разполага с достатъчно обширно пространство, за да може да плува. Поради потребността на влечугото да се препича на слънце в аквариума трябва има “островче”,до което  даима “стълбичка”, за  може костенурката  лесно да излиза, както и флуоресцираща лампа, която да осигурява необходимото количество светлина, изпълняваща ролята на заместител на естествените слънчеви лъчи.

Температурата на водата трябва да се поддържа в интервала 23 -30 градуса, защото студенокръвните влечуги са много чувствителни към температурните колебания на обкръжаващата среда. За затопляне на водата може да се използва нагревател с термостат. Във водата трябва да има разположен термометър, който да се спира при смяна на водата.

Водата в аквариума трябва да се сменя веднъж на 2-3 дена, защото продължителното задържане на изпражнения, недоядена храна и урина, може да предизвика образуване на плесен, която ще направи средата благоприятна за развитието на болестотворни микроорганизми.При подмяна на водата, аквариумът трябва да се почиства с четка и със сапун. Преди да пуснете костенурката в чистата вода трябва да изтъркате корубата и с четка за зъби.

В менюто на костенурката могат да влизат: плаващи пелети, живи рибки, различни видове червеи, салата, зеле, моркови, ябълки, пъпеш, ягоди,банани,грозде,домати,сливи и др. Два пъти седмично е желателно да се дават рибни кости, за да не развие костенурката авитаминоза.

 

 

 

Папагал Еклектус

“Когато човек сам чуе своите собствени думи, повторени от друг, успява да вникне в  истинския им смисъл.”

Еклектус са изключително красиви, интелигентни, дружелюбни и социални птици. Те имат способността да заучат думи, фрази дори и цели стихотворения. Окраската при мъжките е зелена, а женските са обагрени в червено или лилаво.

Те се хранят основно с плодове , включващи манго , смокини , гуава , банани , пъпеш , диня , портокал , грозде , ябълки и малка част семена. Този вид птици имат по-голяма нужда от витамин А и затова в менюто им трябва да присъстват храни богати на бета каротин : броколи , къдраво зеле , тиква , сварени сладки картофи , прясна царевица ; цикорията , глухарчето са много важни , богати са на калции и други хранитлни съставки; просото е едно от семената които те харесват; варен кафяв ориз , зелен фасул , зелена и червена чушка ; Не трябва в никакъв случай да им се дава авокадо , шоколад  и др. висококалорична храна.
Желателно е размерът на кафеза, в който ще ги отглеждаде да позволява пълното разперване на крилете.

Тези птици се нуждаят от изключително много внимание и социални контакти, затова е необходимо да им посветите голяма част от своето време.

Котка

 

“Котката се привързва към дома, не към хората, тя иска да я обичаш, да я храниш, да се грижиш за нея, но в замяна на всичко това, откъдето мине след нея цари мир и спокойствие.”

За първи път е подложена на опитомяване нубийската дива котка, населявала земите на Древен Египет. Независимо, че населявала райони край блатата, тя била добър мишелов, което се оказало изключително полезно качество. Котката има още и вродени способности на “лечител” – нейният инстинкт и подсказва къде точно се намира заболялото място на човек и лягайки върху него тя намалява болката и лекува.

В Европа първите сведения за отглеждането на котки като домашни любимци датират от 1-2 век.

Котката е изключително привързана към своя дом и  може да измине стотици километри, за да се върне у дома, ако и се наложи. Тя разпознава завръщането на своя стопанин по шума на стъпките, когато той изкачва стълбите и вперва поглед във вратата в очакване всеки момент да се отвори. Когато сопанинът и прекрачи прага, тя пристъпя с вирната опашка и се отърква нежно в краката му с тихо промяукване.

Йоркширски териер

 http://vbox7.com/play:888de9da

“Кучето си тръгва, когато го гониш и е до теб, когато имаш нужда от него, човекът си отива, когато имаш нужда от него, а остава, когато искаш да си замине”

Йоркширският териер е порода декоративно куче, създадено преди около 100 години в  английското графство Йоркшир. Кучето е хибрид между скай териер, дендидаймънттериер и староанглийски териер. В зряла възраст Йоркширският териер достига до 30 см височина и 30 кг тегло, а има и такива, при които размерите са значително по – малки – 20 см височина и 20 тегло(“мини йоркшир”)

Представителите на тази порода са изключително пъргави, енергични, жизнени и имат силно развито чувство за справедливост. Тяхната интуиция е много изострена, което им помага изключително много при  различаването на   “доброто” от “злото”. Независимо от миниатюрния си размер, това е една порода кучета, за която страхът е непозната емоция, усетят ли, че стопанинът им е изложен на опасност те са готови да се хвърлят в открита битка без значение дали “противникът” им е куче от по – висока категория в сравнение с тяхната или е човек, на когото не биха могли да сторят нещо повече от това да му скъсят панталона с две – три педи.

Йоркширският териер е подходящ за домашен любимец, защото е любвеобилен и дружелюбен, освен това не заема много място,което улеснява отглеждането му в апартамент. Има дълга и мека козина, която трябва да се сресва ежедневно,а ако е прекалено суха и заплетена, за да се отстранят фъндъците е необходимо да се намаже с масло, което ще предотврати нежелателни последствия като изскубване например изскупване на цял кичур козина, което би било изключително болезнено за вашето куче. При къпането е желателно използването на шампоан и балсам, който ще улесни последващото разресване. Тази порода е с много чувствителни зъби затова не трябва да вкусват сладки храни, защото зъбите са им много податливи на кариеси.

Йоркширските териери са изключително енергични и темпераментни кучета, което поряжда необходимостта от ежедневни игри, съпроводени с много тичане и движение.

Морско свинче

http://vbox7.com/play:539b5990

“Морските свинчета са пренесени  от Джеймс Кук през море и заради това се казват “морски”, а се наричат свинчета, заради специфичните звуци, които издават”

Морските свинчета са подложени на опитомение за първи преди около 5000 г. пр.н.е. от древни племена, населяващи района на Андите, Южна Америка. Причината за тяхната “дресировка” се е криела не в желанието на хората да се радват на мил, пухкав и сладък домашен любимец, а в потребността от вкусно,крехко  и сочно месце, на което морското свинче е било идеален “доставчик”.

На територията на Западна Европа морското свинче е било донесено от търговци през 16-ти век. Още от момента на неговото “пристигане” , сладкото прасенце се превръща в един от най – желаните домашни любимци на Стария континент.

Големият интерес, на който се радва морското свинче се дължи на способността му  лесно да “комуникира” , дружелюбността, с която отговаря на човешки ласки и малкото грижи, от които се нуждае.

Морските свинчета са сред най – подходящите домашни любимци, ако в семейството има малко дете, защото понасят спокойно прегръдките и милувките, с които децата много често прекаляват и друго животно при прекомерен “тормоз” би реагирало с агресия. Малките свинчета се отглеждат сравнително лесно. Препоръчва се “леговището” им да е дълго и широко, за да имат възможност да тичат, би би добре в убежището да имат и въртележка, поради обстоятелството, че ежедневнието тренировки ще намалят риска от наднормено тегло, тъй като този вид животни са предразположени към затлъстяване.

Морските свинчета се хранят със специална суха храна, източник на необходимите витамини и минерали, която може да бъде закупена от всеки зоомагазин. Любители са на чушки, краставици, домати, марули, моркови, зеле и др. , затова не бива да ги лишавате от подобни “лакомства”. Някои от представителите на този род имат обичат да пият вода, затова е желателно да имат  лесен достъп до поилка.  Обичат да се излежават на постеля от талаш, която трябва да се сменя веднъж на 2-3 дена поради значителното количество изпражнения и урина, които морското свинче отделя.

Можете да го гледате при оптимална температура, но не трябва да е прекалено студено или твърде горещо, защото в такъв случай излагате вашето свинче на риск от настинка(която много често завършва с летален изход) или инфаркт. Не бива да ги подлагате на силна музика, защото високите децибели могат да причинят смърт. Ако забележите, че вашето морско свинче отказва да се храни,прегледайте му зъбите и ако забележите, че те са по – дълги от нормалното им, заведете го на ветеринар, за да ги изпили.